euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Готов ли е ЕС да смени подхода към Босна и Херцеговина?

Аделина Марини, April 8, 2014

В началото на февруари Босна и Херцеговина напомни отново за себе си и притесни особено силно съседките си, които с ужас си припомниха кървавите войни, съпроводили разпада на бивша Югославия в началото на 90-те години на миналия век. Избухналите масови протести из цялата федерална държава повдигнаха много въпроси, най-важните от които са два: не изостави ли ЕС Босна и Херцеговина, пускайки я по течението на процеса на асоцииране към ЕС с отдалечаваща се, вместо приближаваща перспектива за започване на преговори. Вторият въпрос е все още актуална ли е държавната конструкция на Босна и Херцеговина на фона на нерешаваните с години проблеми, именно заради трудната архитектура, постигната след мъчителни преговори в Дейтън през 90-те години? 

Уви, заради кризата с Украйна, ЕС не успя да обърне необходимото внимание извън това да обсъди ситуацията по време на заседание на министрите на външните работи на 10 февруари. Босна обаче не е забравена от своите бивши съквартирантки в Югославия - Хърватия и Словения. Хърватското външно министерство изработи предложение за консултации по промяна на подхода към Босна и Херцеговина. Според вицепремиера и министър на външните и европейските въпроси Весна Пусич, необходима е иновация в процеса на разширяване, особено по отношение на Босна и Херцеговина, за да може страната да се помръдне от застоя, в който се намира. 

В предложението се посочва, че събитията в БиХ предизвикват сериозни притеснения и изискват пряка намеса от страна на ЕС. "Европейската перспектива все още се подкрепя от повечето граждани на БиХ като общ знаменател и се разглежда като единствения инструмент за насочване на страната в правилната посока. Затова са необходими незабавни действия от страна на европейските институции и страните-членки", пише в хърватската концепция. Тя се върти около предоставянето на статут на специална кандидат-членка на БиХ, защото започване на преговори за членство ще позволи на страната да мобилизират вътрешните демократични сили, за да осъществи реформите, които иначе ЕС изисква от властите на страната като предварително условие за започване на преговорите.

Фундаменталната логика на евентуален нов подход на ЕС спрямо страната трябва да бъде предложение за членство, но при следното условие: обвързване на скоростта и напредъка на босненската интеграция в ЕС със скоростта и напредъка на вътрешната политическа и административна ефективност. Загреб вижда възможност този нов подход да бъде приложен още през октомври, когато в БиХ ще се състоят избори и ще има нови правителства. Предложението вижда процеса на два етапа. Първият е предприсъединителен и предхожда определянето на преговорната рамка, а вторият е същинския преговорен процес. Хърватия си представя първия етап като форма на специален предварителен преглед или инвентаризация (т.нар. скрийнинг) на конституционните и административните системи в БиХ с оглед на определянето на задачите за създаване на съвместни централни институции, които са ключови за ефективно водене на преговори с ЕК. 

В тази фаза се предвижда да попаднат толкова дълго очакваните от ЕК конституционни реформи, промени на избирателния закон и прилагането на решението на Европейския съд за правата на човека по делото Сейдич-Финци. Това са въпроси, които обикновено се решават в рамките на преговорите по глави 23 и 24 от преговорите, но в случая на БиХ може да бъдат част от по-широк процес, който да води ясно към европейско членство, според хърватската визия. "Комисията беше много успешна в адаптирането на преговорната методология спрямо Хърватия, която преговаряше при различни изисквания, заради опита от предишни присъединявания. Този модел беше допълнително променен за Черна гора. Накрая, в случая на Сърбия, нормализацията на отношенията с Косово не се третира като предварително условие за начало на преговорите, а е продължителен процес, който ще приключи заедно със самите преговори. Това отвори пътя за намиране на решение на проблема и за нормализиране на отношенията, заедно с поставянето на Сърбия на европейския път", пише в хърватския нонпейпър като се посочва, че този подход може да се окаже също толкова успешен и за БиХ.

Хърватия смята още, че ЕС трябва да обърне сериозно внимание на икономическата нестабилност в БиХ, заради която, както пише в предложението, обществото на страната все повече се разделя и поляризира. Важно е ЕС да осигури финансиране по предприсъединителната програма IPA в комбинация с двустранна помощ за развитие. Финансирането трябва да е насочено към конкретни проекти, които биха имали осезаем ефект върху стабилизацията, социалното включване и икономическото развитие на страната. Бюджетът по програма IPA за 2013 година е бил 47 милиона евро, основно насочени към изграждане на институции и административен капацитет. Според Хърватия обаче, към това трябва да се добавят и двустранни програми за подпомагане на националните институции, но основно на неправителствени организации, за да се създаде "добре информирано и проактивно гражданско общество, което може да подпомага постепенната трансформация на босненското общество", пише в хърватското предложение.

По време на посещението си в Сараево през март г-жа Пусич отбеляза, че неправителствените организации крият огромен потенциал, на който тя досега не е обръщала сериозно внимание. В страната има политическа воля за работа с НПО. Дали има сила обаче, е друг въпрос, каза тя след срещите си, по време на които представи хърватското предложение и получи единодушна подкрепа. На този етап по-важното е дали ЕС има готовност да помисли за нов подход. Според г-жа Пусич, по този въпрос разделението в ЕС е на три условни групи. Част от страните-членки са силно ентусиазирани от идеята, която беше обсъдена вече в Съвета по външни отношения, но без заключения. Втората група са държави, които са резервирани по темата, а в третата са страните без мнение. За да има успех инициативата обаче, тя трябва да се превърне в общоевропейска, смята г-жа Пусич. 

Една от страните, които ентусиазирано покрепят хърватската инициатива е Словения. Словенският министър на външните работи Карл Ерявец има и своя-собствена инициатива - петиция, която изпрати през февруари на баронеса Катрин Ащън. Целта на петицията е ситуацията в Босна и Херцеговина да мине по-нагоре в дневния ред на ЕС. Независимо от собствената си инициатива, Словения подкрепя всякакви идеи, които ще помогнат за подобряване на ситуацията в Босна и Херцеговина. В отговор на въпросите на euinside словенското външно министерство посочва, че ЕС трябва да се ангажира на най-високо политическо ниво с проблема. ЕС трябва да бъде посредник, а не да взима решения. 

Словения също предлага двуфазен процес. Първият пакет от мерки са краткосрочни, които може да започнат незабавно, още преди изборите. Те трябва да бъдат насочени към непосредствените притеснения на гражданите - икономически и социални, перспективите на младите хора. Вторият пакет са дългосрочни мерки, които трябва да бъдат допълнени от това, за което става дума в хърватската инициатива. Основната цел трябва да бъде модернизирането на страната и осъществяването на конституционни промени. Словения е против да се правят каквито и да било промени в териториалното устройство на БиХ, но признава, че трябва да се работи върху системата за взимане на решения в страната и функционирането на административната система. 

euinside потърси и мнението на Словакия, чийто министър на финансите Мирослав Лайчак е изключително тясно ангажиран с развитието на Западните Балкани и тяхната европейска интеграция. Засега обаче Братислава се въздържа от коментари на хърватската инициатива до провеждането на следващия съвет на външните министри на ЕС. Той ще се състои на 14 и 15 април, като е възможно министрите да одобрят заключения за Босна и Херцеговина. Весна Пусич смята обаче, че за да има успех инициативата, тя трябва да бъде подкрепена от най-големите страни-членки на ЕС и то не просто подкрепена, а да я приемат като своя-собствена. Нещо повече, Хърватия не държи на предложението си в същия вариант и е готова да подкрепи всякакъв текст, стига той да е общоевропейски и да е насочен към задвижване на евроинтеграционния процес и сили в Босна и Херцеговина. 

Бъдещето на страната е една от основните теми в дневния ред на хърватското общество. Евродепутатите от всички политически групи са активно ангажирани в търсенето на решение на европейско ниво на проблема. Зад инициативата стои и президентът Иво Йосипович, който каза в Сараево, че най-важното за БиХ е да започне европейската интеграция, което ще постави началото и на решаването на вътрешните политически и икономически проблеми. "Няма по-добра посока за интеграцията на страните от югоизточна Европа от членството им в ЕС", каза хърватският държавен глава. 

Хърватската инициатива заслужава адмирации и трябва да бъде подкрепена, защото през последните години стана ясно, че стратегията за разширяване на ЕС вече не е достатъчно адекватна, за да постигне желаните резултати. Босна вече демонстрира колко опасен може да бъде застоят. Това, което Загреб предлага е надграждане на специалния диалог, който еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле предложи. Само че този диалог е изцяло оставен без ангажимент от страните-членки. Хърватия предлага това да се промени. Украйна не може да е извинение, защото винаги ще има непосредствен голям проблем за решаване - дали ще е еврокризата, писането на Лисабонския договор или решаването на украинската криза.

Това не би трябвало да е спънка да се обръща внимание и на всички останали проблеми, които в момента може и да не създават кризи, но са малки тлеещи огнища. Много е важно Съветът по външни работи да излезе с конкретни заключения, за да може да започне незабавна работа по промяната на подхода за Босна и Херцеговина още в настоящия мандат на ЕК. Още повече, че и Хърватия, и Босна и Херцеговина са напълно наясно, че новият подход няма да означава снижаване на критериите за присъединяване. Напротив.